Месец: август 2021

Известно е, че в тялото на животните и човека под една или друга форма се намират различни минерали. В зависимост от тяхното количество те се разделят на две големи групи. Първата, макроелементите са в количество над 50 милиграма на килограм телесна маса в организма. Повечето от тях се намират в разтворено (йонизирано) състояние, придобивайки положителен или отрицателен електричен пълнеж. Поради тази причина се означават още като електролити. Макроелементи са калция, фосфора, хлора, натрия, калия и магнезия. Като микроелементи се определят тези минерали, чиято концентрация на килограм телесна маса не надвишава 50 милиграма (мед, манган, цинк, селен, желязо, йод, кобалт).

Пролетта и лятото са сезони, когато по-голяма част от дребните стопани разчитат на  бързото израстване и укрепване на отглежданите от тях прасета. В големите ферми, където производствения процес е непрекъснат, липсва строго изразена сезонност в грижите за животните. Независимо от съществуващите различия, първопричините за съпътствуващите проблеми и при двете технологии могат да са общи. 

Понякога при дребните преживни наличието на пикочни камъни причинява много неприятни проблеми, както за самите животни, така и за фермерите. Това заболяване е познато още като уролитиаза. Засягат се главно мъжките животни, подрастващите кочлета и пръчлета и то предимно тези, които се угояват интензивно. Възрастните животни, не са пощадени също. Но от тази група зе засягат най-елитните, тези предназначени за състезания и изложби. Защо при женските уролитиазата се установява по-рядко ? Всъщност женските също образуват пикочни камъни, но тъй като пикочната тръба е по-широка и къса, те изхвърлят без проблем пясъка и дребните  камъни. По този начин до изявено болестно състояние се стига много рядко.

В миналото преценката на телесната кондиция и състояние при животните се е осъществява на базата на съблюдаване на определени изолирани външни белези и части – шия, корем, тазови кости. По-късно американски автори разработват цялостна комплексна, опростена и практически лесно приложима схема. Тя се означава още като скала (система) за преценка на телесната кондиция (Body condition-Score), съкратено BCS. Тази система позволява по-добро, обективно и сигурно подразделяне на различни степени на охраненост. Представлява идеална възможност позволяваща да се направи преценка на базата на външни лесно установими признаци.

Високите температури и сушата оказват негативни последствия не само върху хората, но и върху растенията и животните. Роля за прегряването играят и някои допълнителни фактори като индивидуална реактивност и възрастта. Младите животни са по-неустойчиви заради несъвършената терморегулация. Болнавите и кахектичните също понасят по-тежко жегите.

Студът, късите дни, влагата, нечистотията, тъмните помещения, лошата фуражна база, липсата на добра паша, са все фактори, които правят зимата тежък и непредпочитан сезон от животновъдите. Винаги ли обаче, картината е точно такава ? Толкова ли са вредни условията присъщи за зимата ?

Продължителността на лактацията при овцете варира от 4 до 8 месеца. Млечността при този вид животни се определя от много фактори – порода, живо тегло, възраст, индивидуални особености, общо здравословно състояние и разбира се храненето. Неправилното изхранване на овцете през лактационния период води до намаляване на количеството на млякото, отслабване на животните, влошаване на качествата на вълната. Недохранването е свързано с възникването на трайни негативни последствия в организма на животните.

Силажирането е начин за консервиране на зелените фуражи. Силажът е вкусен за животните и се изяжда лакомо без остатък. Използва се преди всичко при изхранване на лактиращи крави. Незаменим е през зимните месеци и ранна пролет и то особено във ферми, в които липсва или недостига сеното.

Силажирането представлява консервиране с млечна киселина, която се образува от млечнокиселите бактерии в количество 1,5 до 2 % от силажираната зелена растителна маса. За да се постигне бърза ферментация, а и за добро запазване на силажите по-продължително време е необходимо да се създадат подходящи условия. При ферментирането протичат сложни микробиологични процеси, които предизвикват определени химични промени във фуража. От степента и характера на тези процеси зависят не само качеството на хранителните вещества, но и пригодността на силажа за изхранване.

Заболяванията на дихателните пътища при говедата са с голямо значение за практиката. Те са най-широко разпространени в по-големите комплекси и ферми, където има струпване на значителен брой животни. Някои автори причисляват всички заболявания на дихателните пътища към един самостоятелно проявяващ се комплекс, означен като говежда респираторна болест („Bovine Respiratory Disease“). Причинява се от различни инфекциозни агенти. На първо място това са различни видове вируси – говежди херпес вирус 1, говежди респираторен синцитиален вирус, параинфлуенца 3 и причинителя на вирусната диария. Второстепенна е ролята на бактериите ( пастюрели, хемофилус, манхаймия хемолитика), както и на микоплазми. Те причиняват тежки заболявания на дихателните пътища, но най-често не са самостоятелни, а в комбинация с вирусите, предизвикват т. нар. вторична инфекция.