Съществуват различни технологични решения при отглеждане на животните. Основната преследва цел е те да бъдат здрави и от тях да се получава максимална продукция. През последните години все повече се говори за благополучие и „комфорт”. Съгласно съвременните изисквания и норми обаче, тези условия задължително трябва да бъдат осигурени.
Получаването на ползи от животните и провеждане на развъдно-селекционен процес в насока по-голяма продуктивност нарушава естественото равновесие в природата. То ги прави чувствителни и неустойчиви. И те боледуват. Не съществува технология, която 100% да избегне този вид неблагополучия. И нерядко човек губи състезанието.
Част от заболяванията протичат бързо и явно. Други, скрито, бавно, неусетно и сигурно навлизат и завладяват стадото. Догонвайки безуспешно проблемите, единственото което могат да направите вие фермери е да калкулирате загуби.
Случвало ли се е нещо нетипично, нещо което да безпокои при преценка на здравословното състояние на животните ? Например слабеене, намалена млечна продуктивност. Вероятно всички биха отговорили в един глас „да”. А открити ли са причините за това. Почти със сигурност отговорът ще е „не”.
Една възможна причина за влошения здравен и продуктивен статус на животните в една кравеферма би могла да бъде левкозата. Не е тайна, че тя не подминава поголовието у нас. Факт с който трябва да се съобразяваме.
Левкозата е хронична заразна болест. Характеризира се промяна в кръвната картина и образуване на тумори. Причинява се от ретровирус тип С. При естествени условия се инфектират единствено говедата. Не съществуват доказателства, че човек може да бъде заразен. Най-често заболяват черношарените крави и тези от породата червено датско говедо на възраст между 4 и 8 години. При експеримент лесно могат да бъдат заразени овце и кози. Специално при козите има едно подобно заболяване, което също се причинява от аналогичен ретровирус. Левкозата е разпространена в много страни с интензивно говедовъдство. В САЩ например се предполага, че около 20% от кравите са серопозитивни. Установено е, че в неблагополучните стада, около 2-5% от животните умират от тази болест.
Предаването на инфекцията е най-често хоризонтално. Разпространението на заболяването става чрез инфектирани лимфоцити, най-често след разрушаване на целостта на кръвоносните съдове. Достатъчни са съвсем малки количества кръв (0,1 мл, това са по-малко от 500 000 лимфоцити). Условия за това са масовите тубрекулинизации (изследване за туберкулоза), ваксинации, получаване на кръвни проби, когато се извършват с една и съща игла. Преполага се, че болестта може да се пренесе и чрез някои кръвосмучещи насекоми (табаниди). Левкозните крави отделят вируса с млякото. Новородените телетата се инфектират с коластрата.
Експериментално чрез орално (през устата) приложение на вируса могат да бъдат заразени и шимпанзета. Трансплацентарното заразяване не е доказано. Причинителят не е устойчив. Пастьоризацията и обичайните дезинфектанти го инактивират. Устойчивостта и реакцията срещу инфекцията са генетично обусловени. Вероятно възприемчивостта се усилва или отслабва от различни фактори, които намаляват или усилват имунитета и от там устойчивостта на животните.Стресът, някои метаболитни заболявания (кетоза) и отглеждане в многоройни стада при голяма гъстота увеличават шанса от по-голяма заболеваемост.
Вирусът попада в лимфоцитите. Там е предпазен от действията на защитните сили на организма. При левкоза настъпва поражение на кръвотворната система, при което нормалните клетки се превръщат в туморни. Развитието на болестта е бавно.
Съществуват две основни клинични форми – ензоотична и спорадична левкоза, или казано на по-достъпен език – масово разпространена, сред голяма част от животните в стадото и такава при която се засягат само единични екземпляри. Приема се, че втората не е заразна.
Много по-сериозен проблем е ензоотичната левкоза. Инкубационният й период, т. е. времето от заразяването до серологичното установяване на болестта е дълъг. Може да продължи почти 2 години. Скритият период е дълъг до 5 години. При него липсата на външно установими признаци е съпроводено от положителна серологична реакция и промени в кръвната картина. И последния, трети, клиничен стадий се съпровожда с туморовидни разраствания. Установява се обикновено при говеда от 4 до 8 години. Според някои автори съществува и т. нар. алевкемична левкоза, при която не се установява промяна в кръвната картина. Периодично могат да се настъпят ремисии на заболяването. Следователно повечето животни в едно стадо остават скрити носители (серопозитивни, източник на инфекция ! ), други са с перзистираща дълго време и лимфоцитоза, а трети с образуване на множество тумори.
Какви са признаците на болестта по време на третия стадий ?
Тъй като злокачествените тумори могат да обхванат почти всички органи, клиничната картина е изключително разнообразната. Така в едно мащабно изследване обхващащо 1500 животни е установена следната зависимост. Почти винаги при болните животни се регистрира загуба на тегло и намалена млечна продуктивност. При 25-75% от засегнатите кравите се наблюдава увеличаване на подкожните лимфни възли. Прави впечатление, че при внимателен оглед и още по-осезателно, при опипване в определени части на тялото (шия, около крайниците) се установяват твърди подвижни и гладки възли. Кравите са с капризен или намален апетит. Кожата загубва своята гладкост и блясък. Задните крайници „не държат” и кравите се изправят трудно, дори могат да залежат. При по-малко от 25% може да се установи повишена температура, едностранен или двустранен екзофталм (изпъкване на едната или на двете очни ябълки), респираторна симптоматика (кашлица, трудно дишане), запек или диария, кардиоваскуларни нарушения (промени в сърдечната дейност, задъхване). Възможно е, при извършване на гинекологично изследване ветеринарният лекар да установи множество възловидни образувания в матката и влагалището. Понякога те могат да бъдат дори механична пречка за протичане на нормално раждане или пък за преждевременно прекъсване на бременността. Тъй като плътни възли могат да се открият и в областта на млечната жлеза, а те нарушават кръвотока, левкозата в тези случаи е съпроводена с едем на вимето и корема пред нея. В други случаи тази болест би могла да наподобява някои специфични форми на мастит.
Ензоотичната левкоза се доказва главно чрез установяване на антитела в кръвта на засегнатите животни (положителна серологична реакция). В чужбина болестта се диагностицира чрез серологично изследване на млякото.Освен това за доуточняване на диагнозата биха могли да допринесат и други кръвни и патохистологични изследвания. Установяването на ензоотичната левкоза изисква тя да бъде обявена.
За разлика от ензоотичната, спорадичната левкоза засяга отделни животни в стадото. В много отношения тя протича специфично и се отличава от масово разпространената форма. Изключително голям интерес представлява факта, че при засегнатите от тази форма индивиди не се установяват антитела срещу болестта. Освен това не е възможно предаване на другите животни. Спорадичната левкоза е рядко срещана. При проведени проучвания е установено, че определени нейни форми засягат около 0,1 % от животните. Както и при ензоотичната, прогнозата при тази форма е неблагоприятна и лекуване не се извършва.
Как протича спорадичната левкоза ? Доказани са пет клинични форми.
Левкоза при младите животни. Макар че съществува и вродена форма на спорадична форма на левкозата, най-често заболяват телетата на възраст от 3 до 6 месеца. Добре развити животни, бавно започват да губят апетита си и постепенно заслабват. Част от повърхностни лимфни възли се уголемяват и стават видими. Те са твърди, гладки, подвижни, но не и болезнени. Най-често се засягат подчелюстните, шийните и лимфните възли на колянната гънка.
Левкоза на тимусната жлеза Тимусната жлеза е добре развита при новородените и младите животни. Намира се в основата на шията в близост до гръдния кош. Тя е орган на имунната система и участва в регулацията на растежа. От тази форма на левкоза се засягат по-възрастни телета – от 6 до 12 месечна възраст. Установява се непрекъснато увеличаване на обема на шията непосредствено пред гърдите. Наблюдава се едем. Тъй като руктуса (оригването) е нарушено се развива тимпания (подуване на търбуха). Освен това шийните вени, са силно уголемени и изпъкнали.
Кожна форма на левкоза Боледуват предимно подрастващите животни. Характеризира се с развитие на множество закръглени удебеления в субкутиса (подкожието) или дори на самата кожа, без да има предпочитано място. Кожата външно е непроменена (при засягане само на подкожния слой), но може и да е покрита с люспи и крусти. Повърхностните лимфни възли също са увеличени. При изследване на кръвта се установяват промени – лимфоцитоза, тромбоцитопения и анемия. Интерес представлява и факта, че промените при тази форма могат да отшумят сами спонтанно. При рецидиви обаче изходът е фатален. Съмнение за съществуване на такава форма ни дава клиничната находка, но доказването й е след биопсия чрез хистологично изследване.
Спорадична лимфоидна левкоза при възрастните говеда. Клиничните признаци зависят от това кои органи са засегнати най-много.Заболяването протича бавно, с прогресиращо влошаване на състоянието. При диагностиката на тази форма, трябва да се има предвид, че за разлика от ензоотичната левкоза, серологичното изследване е негативно. За последните две форми е характерно, че при аутопсия се установят уголемяване на много вътрешни лимфни възли и лимфоцитни инфилтрати във вътрешни органи.
В диференциално диагностично отношение левкозата трябва да се разграничи от различни други заболявания, с хронично протичане – изтощаване следствие недохранване, кетоза, туберкулоза, актиномикоза, бронхопнеумония, паразитози (глисти, кучешка тения), абсцеси, флегмони, хематоми, мастити и др. Разбира се това е задача на ветеринарния лекар.
Изкореняването и предотвратяване на разпространението на левкоза е проблем, който трябва да се реши от обществото. Не е по силите на един фермер, ветеринарен лекар или служба. Първо и най-важна условие е недопускане на внос на болни или серопозитивни животни. Новозакупените крави трябва да произхождат от здрави стада.
При констатиране на заболяването в една ферма съществуват два метода за оздравяване – бърз и бавен. Мерките за борба и профилактика на левкозата при говедата са регламентирани в съответни нормативни актове (Наредба № 84 от 2006 наМинистерство на земеделието и горите).
Най-ефективни са радикалните методи, когато всички говеда в засегнатите стопанства се ликвидират, при което собствениците би трябвало да бъдат обезщетени. След целенасочена борба, болестта би могла да бъде ликвидирана. Така например, по време на обединението на Германия през 1990 година, Западните провинции са били свободни по отношение на тази инфекция.