Автор: Plamen Georgiev

За разлика от кравата, задържането на плацентата след раждане при дребните преживни се среща по-рядко.

Като временен орган съществуващ по време на бременността, плацентата осигурява обмяната на веществата между развиващият се организъм (фетуса) и майката. Състои се от майчина и фетална част. Раждането е физиологичен процес, при който настъпва прекъсване на функционалната и морфологичната връзка между плода и майката. Всъщност това става от момента на нарушаване целостта на пъпната връв. Новороденото постепенно се приспособява към условията на “външния” свят. По този начин, отпада необходимостта от функционирането на плацентата. Тъканите й се сбръчкват, умират, кръвоносните съдове се свиват и започват процеси на постепенно отделяне на феталната от майчината част на плацентата. Впоследствие феталната част от плацентата означавана още като последък се изхвърля спонтанно навън. При овцата и козата нормално това става най-късно до 3-я час след раждането. Забавянето на този естествен процес обикновено води до усложнения със сериозни последствия, понякога животозастрашаващи.

В световната литература, яйчниковите цисти при кравите се дискутират като важен проблем с непосредствено практическо значение. Един пример: през 2006 год. в Германия те са били водеща причина за отпадане на кравите – 19,9% от брака. Всъщност от яйчникови цисти се засяга между 5,6 и 18,8% от поголовието. За съжаление липсват конкретни данни за моментното им разпространение при кравите отглеждани в България. Едно обаче е сигурно – този проблем не подминава стадата и у нас.

В специализираната литература все още се отдава второстепенно значение на гинекологичните болести при юниците, макар че съществуват редица неразрешени проблеми в това отношение. Много често безплодните юници се лекуват шаблонно, напълно ана­логично на раждалите крави. У нас проф. Петър Минчев е провел  редица проучвания при сивото софийско говедо и е установил съществени различия в етиопатогенезата, клиничните форми и начина на лекуване на безплодието при юниците. Той смята, че възникването и разпространението на безплодието при тази възрастова група е обусловено от взаимодействието на различни фактори, специфични за нея – телесно развитие и настъпване на половата зрелост, условията на хранене и отглеждане на младите животни, породни особености и др.

Овцата се отличава с ценни стопански качества. От нея се получават приплоди, месо, мляко, вълна, кожа, ценен тор. Размножават се бързо и не изискват големи капиталовложения. Те не са особено взискателни по отношение на храненето. Използват много добре зелените, тревните и грубите фуражи, също така и бедните с ниска и рядка растителност пасища. Същевременно те не понасят едностранното хранене, при което те губят апетита си, отслабват и продуктивността им се понижава. В сравнение с говедата овцете смилат по-добре фуражите. Това обаче не се отнася за богатите със сурови влакнини дажби.

Преструктурирането на селското стопанство през последните години и в частност на животновъдството у нас, актуализира редица проблеми типични за примитивното и екстензивно стопанство. Решаването им много често представлява непреодолима трудност за специалистите и фермерите. На много места при отглеждане на говедата или се разчита основно на естественото осеменяване или то не може да бъде избегнато. В сборните стада има бици, които неконтролирано покриват кравите. Негативните последствия от това са много. Едно от тях е ранното заплождане на юниците. Понякога това става още на 9-10 месечна възраст, дори и по-рано. В тези случаи на незавършен още растеж, когато все още не е напълно формирана структурата на женския организъм, заплождането може да е опасно както за новороденото, така и за майката. По време на първото отелване, юниците са все още непълно развити. Тазът им е тесен. Това води до непреодолими затруднения в протичането на раждането.

Важна предпоставка за постигане на ефективност в свиневъдството е умелото управление на репродуктивния процес при този вид животни. Независимо от това дали се касае за големи и модерни свиневъдни ферми или малки еднолични стопанства е необходимо да се познават факторите определящи настъпването и протичането на еструса (разгонването) при женските животни. Това е фаза на половия цикъл, през която настъпва овулацията и след осеменяването животните се заплождат, успеха от което до голяма степен определя рентабилността на производството.

Съществуват множество фактори оказващи влияние върху протичането на половия цикъл. Най-общо те се делят на две големи групи: ендогенни и екзогенни.

Мъжките разплодници са една особена категория животни. Често, незаслужено те остават на заден план. За тях се фермерите се сещат едва, когато трябва да „свършат работа”….

В сравнение с женските животни броят на мъжките разплодници е значително по-малък. Това ги прави много по-значими, а стойността им е огромна. Те се използват като донори на материал за изкуствено осеменяване или се включват директно при естественото заплождане. Често мъжките животни са продукт на продължителна селекция ! Носители са на определена генетична информация, което гарантира получаване на желани наследствени качества в поколението. Така заложбите на един разплодник се мултиплицират многократно сред популацията.

Пет месеца след покриването им от коча, козите трябва да родят. Грижовните стопани старателно записват „събитията”, по време на размножителния сезон. Те очакват и се подготвят за предстоящото раждане, тъй като козата не се е разгонила повторно, коремът й прогресивно се уголемява, въобще съществуват всички свидетелства за нормална бременност. С наближаването на термина, трепета и вълнението нарастват. Предстои най-отговорния период при отглеждането на този вид животни. Неочаквано обаче, вместо да роди, се оказва че козата не е бременна. В зависимост от конкретните условия, в 2 до 20 % от случаите, този сценарий е реалност.

Туберкулозата е хронично заразно заболяване, от което боледуват човек, бозайници и птици. Добила e популярност в миналото със злокобното си прозвище  „жълтата гостенка”. Сведения за съществуването й датират още от дълбока древност –  Египет и Гърция. За съжаление днес туберкулозата е също тук, между нас, разпространена навсякъде по света !

Причинителят на болестта (микобактерия) е открит от Робърт Кох през  1882 година. Стената на бактерията е богата на липиди и восъци, което я прави изключително устойчива на неблагоприятни въздействия и същевременно агресивна в организма на гостоприемника. В миналото преди да бъдат открити антибиотиците, туберкулозата е била неличима. С настъпване на антибиотичната ера, мнозина смятат, че опасността за животни и човек вече е отминала. Окрилени от успешната борба с тази болест, хората искат да забравят за нея. Впоследствие обаче става ясно, че няма място за успокоение. Ето, че проблемът излиза с нова осторота. Кои са причините за това ?