Автор: Plamen Georgiev

В практиката кравите се отелват сами или най-често с помощ оказвана от животвновъди, фермери и гледачи. Присъствието на ветеринарния лекар в този важен момент е рядкост. Ето защо е крайно наложително персоналът да притежава необходимия набор от познания по въпроситге касаещи раждането и протичането на следродилния период при животните.

В известен смисъл въпросите третирани в настоящия материал, като че ли винаги остават малко настрани. В практиката те незаслужено са неглижирани. Кое обаче определя тяхната значимост ?

При отглеждане на кравите има проблеми, които на пръв поглед са дребни, но не незначителни. Те са като „малките камъчета, които могат да обърнат колата”. С пълна сила това важи и за тихия еструс. Нормално разгонването протича със специфични външно добре изявени признаци: обща нервна възбуда, полово влечение и наличие на естрални изтечения от половия орган. При тихия еструс те или липсват или са много слабо проявени. Въпреки това обаче в яйчниците се развиват фоликули, отделя се зряла и годна за оплождане яйцеклетка. Поради липса на външни сигнали, по които да се разбере че кравите са разгонени, животните не се осеменяват и остават продължително време ялови. В някои ферми проблемът е широко разпространен и е свързан със значителни икономически последствия.

Смущения в протичане на бременността при кобилата настъпват както през най-ранната фаза – до 40-я ден след оплождането, така и след това по време на феталния период. По-често се срещат тези от първата група, водещи в повечето случаи до ембрионална смъртност (ранни аборти).

Прието е, че заплодяемостта при кобилата нормално възлиза на 90%, а при по-възрастните животни е малко по-ниска – 85%. Рисковият период когато най-често настъпва ранна ембрионална смъртност при кобилата е между 6-и и 11-и ден. Тогава загиват 8,5% от ембрионите. При животни с нарушен фертилитет този процент е над 60.

Следродилното залежаване е клиничен симптокомплекс, при който кравите не могат да се изправят. Среща се обикновено непосредствено или няколко дни след раждането. Точно в момент, когато от най-добрите животни, се очаква най-много, възниква този, често фатален проблем. Всичко това е причина за директни финансови загуби, както и за много разочарования. Едва ли има друго заболяване при кравите, за което в продължение вече на столетия да се пише и дискутира толкова много. Това е едно страдание, което е било и си остава до ден-днешен актуално за практиката.

Следродилната интоксикация е заболяване, при което в матката се образуват голямо количество токсини, най-често с микробиален произход. Представляват често срещано усложнение, засягащо най-продуктивните и ценни животни. Причините за възникването й биха могли да се разделят на две основни групи. Първата са фактори действащи общо върху организма – недохранване, недостатъчна енергийна обезпеченост на дажбата, авитаминози (Е, А, β-каротин), липса на калций, фосфор, селен, грешки в технологията на отглеждане (изтощаване или обратното оскъдно движение), повтарящи се травми (твърд под), инфекции и много други. Втората група фактори действат директно в матката – задържане на плацентата, груба акушерска помощ, гнилостно разпадане на плода при което след евакуирането му в матката остават косми и тъканни частици от него, нараняване, голям плод (преразтягане на матката), замърсяване и др. Причина за този вид страдания би могло да бъде и забавеното възстановяване на половите органи след раждане. Често интоксикацията се съпровожда и с атония (отпускане) на матката.

Като част от общото здравословно състояние, репродуктивното здраве заема особено място. То гарантира възпроизводството в една ферма !

Специфична особеност за дребните преживни е, че те се заплождат през един сравнително ограничен период от време. За условията на България това е втората половина на лятото и есента, когато женските се разгонват няколко пъти – овцете средно през 16-17, а козите през 5-20 дни. Предвид видовите особеностинай-вече  при овцата е трудно точното откриване на размърляните животни. Това става най-лесно от полово активен мъжки разплодник. Една особеност, която трябва да се има предвид ! През останалата част на годината съществува т. нар. физиологично неактивно състояние, съвпадащо с бременността, следродишлния период, и лактацията. Означава се най-общо като анеструс. При овцете, времето когато се заплождат се нарича случна кампания. Това наименование не винаги е оправдано. Мащабността му като мероприятие зависи от конкретните условия за даден район – природо-географска специфика, големина на стадото, породен състав, хранителен режим, начин на осеменяване, съотношение женски/мъжки в стадото и т. н..

Възпаленията на матката са изключително актуални и вероятно представляват най-дискутирания проблем касаещ репродуктивната патология при кравите. Те са основната причини водеща до безплодие при животните. В широката практика, накратко се означават като ендометрити.

Възпаление на матката възниква след трудно раждане, задържане на плацента, лоша хигиена, неподходящ момент и неправилно изкуствено осеменяване, инфекции предавани по полов път, нарушение в обмяната на веществата, недоимъчни болести – недостатъчна енергийна обезпеченост на дажбата, липса на калций, фосфор, авитаминози  и др.

Юниците във всяка ферма са крави от следващата генерация. Често те са с високи генетични заложби. Създаването или закупуването им струва много пари, време и усилия. Родените от тях телета представляват предстоящото поколение, заложба за бъдещ прогрес.

Всичко това предполага, че при своя преход от новородено към телесно и биологично зряла високопродуктивна крава, юницата не само ще „порасне”, но тя ще остави след себе си едно здраво и жизнено теле. За да стане това реалност, съществена роля играе мениджмънта в една ферма. Трябва да се има предвид, че мъртвите раждания при юниците не водят след себе си само разходи произтичащи от загубата на приплода, но те са свързани с директни неблагоприятни последици върху самата юница, които всъщност струват много пари. Тъй като най-често затрудненията или забавянето при отелване, увреждат фатално не само новороденото, но и майката, обикновено се започва с разходи за неизбежните лечебни акушеро-гинекологични манипулации, за медикаментите, удължаване на периода до новото заплождане, и се стигне в някои случаи дори до отпадане поради трайно безплодие. Не трябва да се подценява и по-ниския млеконадой, а понякога и системните заболявания произтичащи от раждането на мъртво теле.

Родилният период е едно естествено продължение на предродилния. Плодовете се изтласкват и попадайки извън организма на майката, се наричат вече новородени. В своята същност раждането е един природен феномен и в повечето случаи протича самостоятелно, т. е. без външно съдействие и намеса. Представлява един от най-важните моменти в живота.

Нерядко обаче, за да родят селскостопанските животни се нуждаят от помощ. В противен случай, приплодите умират, здравето и живота на майката също са застрашени. Безспорно всичко това е свързано със сериозни икономически загуби. И не само ! В общия контекст на изискванията за хуманно отглеждане и отношение към животните, опазване на здравето и гарантиране на благополучието им, грижите и контрола именно през този рисков родилен период, са абсолютно задължителни.

Нормално в яйчниците след овулация се развива жълто тяло. То отделя хормона прогестерон, който е гарант и охранител на бременността. Ако обаче не настъпи оплождане, под въздействие на простагландините отделяни от матката, на 17-я ден от половия цикъл настъпва обратно развитие и регресия на жълтото тяло в яйчника. Така се открива пътя за процеси, които ще доведат до следваща разгоненост на 21-я ден.