Категория: Виме

Заболяванията на млечната жлеза при овцете и козите не са рядкост. Те се срещат най-често през пролетта и лятото.

На първо място по значение това са маститите, представляващи възпаление на млечната жлеза. Възникването им винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е безопасно при консумация от човек.

При възпаление вимето се уголемява, става темеприрано, болезнено. При опити за издояване се отделя променено мляко – воднисто с много съсиреци с жълтеникав до зеленикав цвят, а понякога съдържа и кръв. В някои случаи вътрешната телесна температура е повишена, животното е угнетено, отказва да се храни. При най-тежките форми на протичане се установяват и признаци на интоксикация – слабост, понякога залежаване, температурата спада под нормата, а вимето става твърдо като “камък”, вместо мляко се издоява оскъдно количество бистър секрет. Особено опасна форма на мастит представлява гангрената на млечната жлеза, означена още като “черен мастит”. В тези случаи цветът й се променя от червен до тъмновиолетов, изстива, а при масаж се установява хруптене. Често тази форма завършва със смърт.

Основната функция на млечната жлеза е да произвежда мляко, необходимо за оцеляването и изхранването на новороденото, а също така и важен продукт, обуславящ в голяма степен целесъобразността при отглеждане на някои видове животни. Малкото по количество и некачествена продукция компрометира ползата от цели въдства.

Известна е истината – здраво мляко се произвежда от здрава млечна жлеза. За съжаление обаче вимето боледува често ! И обикновено се засягат най-ценните животни. Въпреки полаганите усилия от изследователски институти, развойни научни звена по целия свят, фирми, индустрия, лекари, фермери и та дори и отделните гледачи, називисимо от прилаганата технология винаги заболяванията на млечната жлеза са били много актуални.

Хранителният режим оказва неподозирано огромно въздействие върху здравния статус на млечната жлеза при високопродуктивните крави. През последните години, усилията на изследователите се насочват към точното разкриване на взаимовръзката между приемът на определени вещества и заболеваемостта на вимето. Резултатите до този момент са изключително разностранни, в някои отношения дори и противоречиви. Едно обаче е ясно, за в бъдеще, когато се говори за модерно земеделие, ще се отдава все по-голямо значение на отделните съставки на хранителната дажба. Ще се дискутира подробно ролята им за получаване на по-голяма и качествена продукция.

Анатомичното устройство и местоположението на млечната жлеза при животните са предразполагащи причини за нейното често травмиране и нараняване. Засягат се обикновено най-млечните животни – кози и крави. Последвалите рязко намаляване на млечната продуктивност, разходите за лекуване, непълното възстановяване, а понякога дори и бракуването на животните причиняват значителни щети на фермерите и стопаните.

Кои са предразполагащите причини, улесняващи травмите на вимето. На първо място това е начинът на отглеждане. Тесните обори, пренаселеността, късите легла водят до застъпване и премачкване на млечните папили от съседни животни. Понякога недобросъвестни гледачи или други животни (при стадно отглеждане) нанасят удари в областта на вимето. При козите раните са свързани и настъпват обикновено по време на пашата. За разлика от другите видове, козите често търсят храната си на по-нетрадиционни места, катерят се по дървета, храсти, огради, прескачат препятствия (бодлива тел), изкачват стръмни терени.

Папиларният канал е естествено продължение на млечната цистерна и се намира на върха на папилата на вимето. При преживните животни той е единен и гарантира изолацията от външната среда При кравата дължината му е от 0,5 до 1,5 сантиметра, а при овцата и козата e малко по-къс. При кравите на възраст от 2,5 до 5 год. диаметърът на папиларния канал е 2,7 милиметра, на възраст от 5 до 10 години 3,2, а на възраст от 11 до 17 години средно около 3 милиметра. Строга зависимост обаче между големината на канала и възрастта няма. Само при първескините външния му отвор е по-тесен. Колебанията в големината на папиларния канал зависят също от функционалното състояние на млечната жлеза. Най-тесен той е през сухостойния период, при кравите около 2,5 милиметра.

Възпалението на млечната жлеза се означава като мастит. Това е особено актуално заболяване при млекодайните селскостопански животни. Възникването на маститите винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е безопасно при консумация от човек.

Възпалението на вимето се означава като мастит. Това е едно от най-актуалните заболявания при млекодайните селскостопански животни. Възникването му винаги е свързано с огромни финансови загуби.  Причинява се от инфекциозен агент и е свързано с трайно, понякога необратимо нарушаване на структурата и функцията на млечната жлеза. Маститът има и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е пълноценно и безопасно при консумация.

Ежедневният контрол гарантира своевременно диагностициране на възпаленията на млечната жлеза. Маститите трябва да се лекуват незабавно след възникването им ! Ветеринарният лекар е специалистът, който най-правилно ще набележи и определи необходимото лечение. Единствено той има право да прави това !

За разлика от закритите, откритите наранявания се срещат значително по-рядко. Процентният им дял е около 10-20. Характерно е, че при тях се нарушава преди всичко целостта на кожата. Това обстоятелство позволява те да се откриват лесно, непосредствено след възникването им.

Целта на терапията при откритите наранявания на млечната папила е запазване на кравата и удължаване на експлоатационния й живот. Известно е, че кравите при които се доят само трите четвъртини се бракуват значително по-рано. По принцип лечението е свързано с големи разходи и усилия – както за ветеринарния лекар така и за фермера. Икономически то е изгодно само в случаите, когато се касае за ценно животно. Ако терапията не може да доведе до пълно възстановяване на млечната четвъртина и папила, то тя трябва да гарантира поне избягване усложненията, които могат да бъдат дори и животозастрашаващи. Често препоръчваните методи за лечебна интервенция в голяма степен са идеализирани и на практика те могат да се извършват само при много добри условия – наличие на операционна маса, подходящи инструменти, контрол и постоперативни грижи от страна на стопаните и ветеринарния лекар. Обикновено това не е реалност в практиката.

Безспорно, възпалението на вимето (мастит) принадлежи към най-разпространените и коварни заболявания на млечната жлеза при селскостопанските животни. Другите патологични отклонения във функцията на този орган са с второстепенно значение. Въпреки това някои от тях имат сериозни последствия засягащи от една страна здравето на животните, а от друга водят до влошаване на качеството и количеството на млякото. Такъв проблем е наличието на кръв в млякото. Среща се най-често при козите и сравнително по-рядко при кравите и овцете.

Млякото се образува от кръвта. Това става възможно благодарение на сложна съвкупност от биологични процеси протичащи в клетките на млечната жлеза. Всъщност, различието между тези две телесни течности е само в процентното съотношение между техните съставки.

При отглеждане на животните има заболявания които се срещат много често. Макар че борбата с тях може да е трудна, те са добре познати и не представляват изненада нито за ветеринарните лекари, нито за стопаните.

Една друга категория болести са по редки и засягат малка част от животните. Въпреки че те не са чест проблем, познаването им също има свое практическо значение. Веднъж възникнали, те също могат да нанесат непоправими щети. Такава е млечната алергия, която се среща главно при продуктивните крави. Настъпва при продължително неиздояване, в продължение на повече от 24 часа. Засяга млади животни, предимно от първата до третата лактация. Среща се най-често при пресушаване, а по-рядко след отелване. По изключение може да възникне, когато по една или друга причина се пропусне само едно доене, и то предимно при високопродуктивни животни.