Категория: За фермери

Мускулната дистрофия е широко разпространено заболяване, което се среща в много страни в цял свят. Познато е още като „клек”. Боледуват всички видове новородени и подрастващи животни, до 6 месечна възраст. Тя е едно тежко страдание с комплексен характер, протичаща с голяма смъртност – до 40-50%. У нас болестта засяга главно яретата и агнетата и то предимно в планинските и полупланинските райони. Описана за пръв път от Геров, а при телетата и малачетата при които е рядкост от Начев.

Все още не са установени всички причини водещи до мускулната дистрофия. Доказано е обаче със сигурност, че в основата на това заболяване стои недостигът на Витамин Е и микроелемента селен, както в храната на майките по време на бременността, така и за новородените и подрастващите животни. Роля играе също така дефицитът на кобалт, йод, манган, както и витамините А и С.

Раждането на мъртви или нежизнеспособни приплоди е един от актуалните проблеми свързани с въпросите на практическото възпроизводство и здравеопазване на животните. Сред многото други причини главна роля за това се отрежда на асфиксията (задушаването). Традицията във ветеринарното акушерство у нас е всички усилия да бъдат насочени към съхраняване на здравето и живота на майката. В много случаи обаче, обстоятелствата налагат и оказването на компетентна намеса, целяща спасяване и на новородените, особено когато се касае за ценни приплоди. Практиката показва, че в тези моменти специалистите и фермерите са почти безпомощни. Ежедневната работа с животните, предпазването им от болести и неприятели изисква и познаването на причините водещи до повишена заболеваемост и смъртност на телетата през периода непосредствено преди, по време и след раждането. По-важните фактори, които трябва да се знаят са:

Ако раждането протече нормално и новороденото е напълно износено, то обикновено не се нуждае от специални грижи. За съжаление често редица причини предизвикват намаляване на жизнеността и застрашават оцеляването на телето. За спасяването му е необходимо предприемането на своевременни мерки. Най-добре е, ако се разчита на намесата на ветеринарен лекар, но в повечето случаи откриването на първите признаци указващи наличието на някакво увреждане и болестно състояние на новороденото е задача на тези, които отглеждат животните. Това налага своевременното откриване на “незначимите” на пръв поглед отклонения от нормалното състояние, водещи по-късно до високостепенни усложнения. Често възникват въпроси, касаещи изясняването на критериите, служещи за преценка на състоянието на новороденото непосредствено след раждането. Представяме Ви най-важните от тях, които могат да служат като един достъпен за практиката ориентир.

Конете са животински вид, които са обект на особено внимание, грижи и любов от страна на човека. За някои хора интересът към тях е продиктуван от комерсиални цели – продажби, конни състезания, туризъм и др. А в други случаи те се отглеждат като помощници във фермата, домашни любимци. Някои екземпляри дори са боготворени. През последните години отглеждането на този вид животни у нас бележи забележителен ръст. Има вече много любители, търговци, фермери, спортисти, при които значителна част от тяхното битие, живот, успехи или неуспехи са свързани с този благороден животински вид.

За разлика от птиците и многоплодните животни, възпроизводството при едрите преживни и в частност при говедото представлява продължителен процес. Това е едно изкуство. Раждането на теле е събитие. Награда за дългогодишните усилия на всички, които полагат грижи и осигуряват просперитета на фермата или стопанството. Смъртността и заболеваемостта при новородените телета е причина за неефективност и финансови загуби, които фермерите трябва да заплатят. Малцина знаят, че цената на едно теле е по-голяма от финансовия еквивалент, съответствуващ на неговата продажна стойност. Осигуряването на достатъчен брой здрави приплоди, гарантира независимост. Не трябва да забравяме също, че особено за малките еднолични стопанства, новородените телета са обект на по-специални грижи и любов. Може би в известна степен, контакта с животните компенсира и допълва дефицита на човечност, съществуващ в отношенията между хората в нашата страна.

На свиневъдите е известно, че в определени случаи вместо добре развити и здрави прасета, се раждат мъртви, недоносени или нежизнеспособни приплоди. Това е свързано със съответни загуби.

Трябва да се прави разлика между раждане на недоразвити, в различна степен изменени приплоди и раждане на мъртви, но напълно развити и оформени прасенца. Сред преобладаващата част от специалистите в първия случай първопричината е някакъв инфекциозен агент. Ако приплодите са умрели още в матката и е минало известно време, преди да бъдат изхвърлени навън, кожата им е сиво оцветена, а вътрешните им тъкани са жълтеникави, в напреднали случаи размекнати, размити или дори мумифицирани. В тези случаи борбата трябва да бъде насочена към съответното заразно заболяване, като се предприеме изолация, ваксинации, приложение на антибиотици, подобряване на условията на отглеждане, ликвидиране на източника на инфекцията.

При отглеждане на селскостопанските животни, новородените заемат особено място. Те са символ на бъдещето, често за тях се оказват специални грижи, даряват се с внимание и любов. Същевременно обаче новородените са обект и на различни калкулации от които зависи паричния баланс във фермата или по-просто казано те са източник на бъдещи приходи или разходи ! Всички са заинтересовани от доброто здравословно състояние и пълноценно развитие на новородените животни. От какво зависи това ?

Факторите са различни. Един от тях това е тяхната живата маса или тегло. Тя се означава като абсолютна (тегло в килограми) и относителна (процент от масата на майката). Във втория случай се получава по-обективна преценка за развитието им.