Категория: За фермери

Атаксията при агнетата е отдавна известно заболяване и се среща в най-различни страни по целия свят така и у нас. Доказано е и у нас.

Различават се две форми на болестта: остра (тежка), която завършва за няколко дни със смърт и по-лека, хронична, когато агнетата боледуват 20 и повече дни, оздравяват или умират от вторични усложнения (пневмония или обща инфекция).

Кои са причините за заболяването ? Не са изяснени напълно. Преди се е смятало че се дължи на инфекция или пък на отравяне с олово. Впоследствие е уточнено, че в своята същина се касае за недоимъчно състояние предизвикано от дефицит на мед. Много автори обаче подчертават и ролята на недостатъчното количество на витамините А и Е. Предполага се, че намаляването на медта в организма на бременните и на новородените е следствие замърсяването на пасищата с отпадъчни продукти, получени при преработката на сяра. Болестта възниква следствие настъпили промени в мозъка.

Фазата преди раждането

В края на бременността при козата, се наблюдават сигурните предвестници на предстоящото раждане. През последните три седмици, след 130-я ден от заплождането се наблюдава уголемяване на вимето, леко едематизиране на външния полов орган, също оформяне и увисване на корема.

Доказано е, че плодовете са тези които дават първите сигнали, предизвикващи началото на раждането. Това зависи от тяхната степен на зрелост и развитие. Едва когато бъдещите новородени могат да преживеят в условията на външнтата среда, те подават съответните импулси водещи до настъпване на раждането. Способността на природата сама да определи този момент представлява един феномен, който в интерес на истината все още не е изучен напълно.

Възпалението на пъпа при новородените, обикновено засяга единични животни, но при подценяването му като проблем може да предизвика значителни загуби на фермерите. Причинява се най-често от гноеродни микроорганизми. Може да бъде засегнат само пъпния пръстен и кожата около него, но във възпалителния процес могат да бъдат включени пъпните артерии, вени и урахусът. При телетата инфекцията протича най-често като локален възпалителен процес, но понякога настъпва общо генерализирано разпространение на микроорганизмите (сепсис), при което патологичния процес засяга целия организъм, с опасност за живота на новороденото. За кончетата е характерно, че възпалението на пъпа почти винаги прераства в обща животозастрашаваща инфекция.

   Микроорганизмите предизвикващи възпалението на пъпа, са от различни видове (при еднокопитните най-често ?-хемолитични стрептококи), а самото замърсяване и проникване се осъществяват по време на раждането или първите няколко дни след това. Успоредно с устната и носната кухина, пъпната рана представлява важна входна врата за болестотворните причинители.

Когато се говори за новородени животни, те винаги се свързват със своята майка. Често отношението й към рожбите е от определящо значение за преживяването и за успешното им по-нататъшно развитие.

Майката и новородените при тревопасните започват бързо да се разпознават, така че подмяната е трудна. Непосредствено след раждането, майката изучава новороденото по миризмата. След около седмица, тя го разпознава по звуците които издава, и едва след две седмици тя го различава оптично. Ако новороденото се отличава рязко от останалите, то тогава майката започва да го разпознава по-рано. Например черно агне в бяло стадо. За оптичното ориентиране голяма роля играят формите на главата.

Заболяванията на млечната жлеза при овцете и козите не са рядкост. Те се срещат най-често през пролетта и лятото.

На първо място по значение това са маститите, представляващи възпаление на млечната жлеза. Възникването им винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е безопасно при консумация от човек.

При възпаление вимето се уголемява, става темеприрано, болезнено. При опити за издояване се отделя променено мляко – воднисто с много съсиреци с жълтеникав до зеленикав цвят, а понякога съдържа и кръв. В някои случаи вътрешната телесна температура е повишена, животното е угнетено, отказва да се храни. При най-тежките форми на протичане се установяват и признаци на интоксикация – слабост, понякога залежаване, температурата спада под нормата, а вимето става твърдо като “камък”, вместо мляко се издоява оскъдно количество бистър секрет. Особено опасна форма на мастит представлява гангрената на млечната жлеза, означена още като “черен мастит”. В тези случаи цветът й се променя от червен до тъмновиолетов, изстива, а при масаж се установява хруптене. Често тази форма завършва със смърт.

Хранителният режим оказва неподозирано огромно въздействие върху здравния статус на млечната жлеза при високопродуктивните крави. През последните години, усилията на изследователите се насочват към точното разкриване на взаимовръзката между приемът на определени вещества и заболеваемостта на вимето. Резултатите до този момент са изключително разностранни, в някои отношения дори и противоречиви. Едно обаче е ясно, за в бъдеще, когато се говори за модерно земеделие, ще се отдава все по-голямо значение на отделните съставки на хранителната дажба. Ще се дискутира подробно ролята им за получаване на по-голяма и качествена продукция.

Анатомичното устройство и местоположението на млечната жлеза при животните са предразполагащи причини за нейното често травмиране и нараняване. Засягат се обикновено най-млечните животни – кози и крави. Последвалите рязко намаляване на млечната продуктивност, разходите за лекуване, непълното възстановяване, а понякога дори и бракуването на животните причиняват значителни щети на фермерите и стопаните.

Кои са предразполагащите причини, улесняващи травмите на вимето. На първо място това е начинът на отглеждане. Тесните обори, пренаселеността, късите легла водят до застъпване и премачкване на млечните папили от съседни животни. Понякога недобросъвестни гледачи или други животни (при стадно отглеждане) нанасят удари в областта на вимето. При козите раните са свързани и настъпват обикновено по време на пашата. За разлика от другите видове, козите често търсят храната си на по-нетрадиционни места, катерят се по дървета, храсти, огради, прескачат препятствия (бодлива тел), изкачват стръмни терени.

Папиларният канал е естествено продължение на млечната цистерна и се намира на върха на папилата на вимето. При преживните животни той е единен и гарантира изолацията от външната среда При кравата дължината му е от 0,5 до 1,5 сантиметра, а при овцата и козата e малко по-къс. При кравите на възраст от 2,5 до 5 год. диаметърът на папиларния канал е 2,7 милиметра, на възраст от 5 до 10 години 3,2, а на възраст от 11 до 17 години средно около 3 милиметра. Строга зависимост обаче между големината на канала и възрастта няма. Само при първескините външния му отвор е по-тесен. Колебанията в големината на папиларния канал зависят също от функционалното състояние на млечната жлеза. Най-тесен той е през сухостойния период, при кравите около 2,5 милиметра.

Възпалението на млечната жлеза се означава като мастит. Това е особено актуално заболяване при млекодайните селскостопански животни. Възникването на маститите винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е безопасно при консумация от човек.