Категория: За фермери

Възпалението на вимето се означава като мастит. Това е едно от най-актуалните заболявания при млекодайните селскостопански животни. Възникването му винаги е свързано с огромни финансови загуби.  Причинява се от инфекциозен агент и е свързано с трайно, понякога необратимо нарушаване на структурата и функцията на млечната жлеза. Маститът има и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е пълноценно и безопасно при консумация.

Ежедневният контрол гарантира своевременно диагностициране на възпаленията на млечната жлеза. Маститите трябва да се лекуват незабавно след възникването им ! Ветеринарният лекар е специалистът, който най-правилно ще набележи и определи необходимото лечение. Единствено той има право да прави това !

За разлика от закритите, откритите наранявания се срещат значително по-рядко. Процентният им дял е около 10-20. Характерно е, че при тях се нарушава преди всичко целостта на кожата. Това обстоятелство позволява те да се откриват лесно, непосредствено след възникването им.

Целта на терапията при откритите наранявания на млечната папила е запазване на кравата и удължаване на експлоатационния й живот. Известно е, че кравите при които се доят само трите четвъртини се бракуват значително по-рано. По принцип лечението е свързано с големи разходи и усилия – както за ветеринарния лекар така и за фермера. Икономически то е изгодно само в случаите, когато се касае за ценно животно. Ако терапията не може да доведе до пълно възстановяване на млечната четвъртина и папила, то тя трябва да гарантира поне избягване усложненията, които могат да бъдат дори и животозастрашаващи. Често препоръчваните методи за лечебна интервенция в голяма степен са идеализирани и на практика те могат да се извършват само при много добри условия – наличие на операционна маса, подходящи инструменти, контрол и постоперативни грижи от страна на стопаните и ветеринарния лекар. Обикновено това не е реалност в практиката.

Безспорно, възпалението на вимето (мастит) принадлежи към най-разпространените и коварни заболявания на млечната жлеза при селскостопанските животни. Другите патологични отклонения във функцията на този орган са с второстепенно значение. Въпреки това някои от тях имат сериозни последствия засягащи от една страна здравето на животните, а от друга водят до влошаване на качеството и количеството на млякото. Такъв проблем е наличието на кръв в млякото. Среща се най-често при козите и сравнително по-рядко при кравите и овцете.

Млякото се образува от кръвта. Това става възможно благодарение на сложна съвкупност от биологични процеси протичащи в клетките на млечната жлеза. Всъщност, различието между тези две телесни течности е само в процентното съотношение между техните съставки.

Отбиването на добре развити, жизнени и здрави прасенца в голяма степен зависи от грижите на майката и нейната млечност през бозайния период. В някои случаи обаче свинете нямат достатъчно мляко за изхранване на прасилото, което е свързано с негативни последствия – неонатална смъртност, повишена заболеваемост и недостатъчен прираст на новородените. Възможно е дори цели прасила загинат от гладна смърт.

Пълната липса или внезапното прекъсване на млечната секреция се означава като агалаксия, а под хипогалаксия се означава намаляване на млечната секреция през лактационния период. В тези случаи се засягат процесите на млекообразуване. Тези състояния трябва да се различават от задържане на млякото, когато свинете имат мляко, но не го отдават.

Производството на качествено краве мляко е предпоставка за повишаване на приходите от говедовъдството. Това удовлетворява завишените изисквания на пазара и очакванията на крайните консуматорите. В близкото бъдеще на пазара ще оцелеят онези, които предлагат висококачествен продукт на изгодна цена.

Законовите разпоредби у нас позволяват изкупуването на мляко с определено качество. По-важните характеристики, които го определят са – външния вид, масленост, плътност, белтъчно съдържание, сух безмаслен остатък, киселинност, чистота, температура на замръзване, общ брой на микроорганизмите и соматичните клетки и др. Независимо от наличието на допустими граници за всеки показател, тенденцията е произведената продукция да съответствува на световните стандарти. Трябва да се има предвид, че на Запад все по-често се говори за „здраво“, „чисто“, „естествено“, „биологично“ мляко. Вниманието се насочва към платежоспособните клиенти, очакващи продукция от здрави животни. Би трябвало по-често да си задаваме въпроса „Какво консумираме ние?“. И ако закупуването на евтини храни е някакво решение – поне за сега, то известно ли ни е, каква цена всъщност заплащаме за това решение? Производството и реализацията на хранителните продукти не е въпрос единствено на търговия, а е и един обществено-социален проблем, рефлектиращ върху здравето на хората.

Застойният едем на млечната жлеза се характеризира с набиране на течности в подкожната и интерстициалната съединителна тъкан, вследствие на което настъпва по-слабо или по-силно отичане на вимето. Най-често се наблюдава при кравата и козата и то предимно при първескини. Явява се в края на бременността или непосредствено преди или след раждане. Той бива физиологичен и патологичен. Първият вид е типичен за високопродуктивни животни, по-слабо изразен е и се счита като един от предвестниците за наближаващото раждане.