Категория: За фермери

Определящо условие, за получаване на голямо количество качествено мляко е животните и млечната жлеза в частност да са здрави. Ето защо всяко отклонение от нормата води до огромни щети за фермера. За съжаление животновъдите у нас не познават голяма част от заболявания на млечната жлеза при кравата и необходимите профилактични мерки за избягването им. В пълна сила това се отнася за закритите наранявания и травми на млечната папила.

При отглеждане на млечните крави, доилния процес отнема съществена част от работното време. Това налага самото издояване да се извършва бързо и да не стресира животните. Във всички случаи на нараняване на вимето се нарушава технологичния процес, като се удължава времето за доене, млечността рязко спада. Устойчивостта към мастити се понижава. Затова целта, която трябва да преследват фермерите и ветеринарните специалисти в тези случаи е бързо възстановяване възможността за доене и здравословното състояние на млечната жлеза като цяло.

Известно е, че травмите и нараняванията на млечната жлеза биват закрити и открити. Значението на първите е много по-голямо, тъй като техния дял възлиза на 70-90%.

Фактът, че маститите (възпаление на млечната жлеза) са едни от най-актуалните заболявания при кравите е безспорен. Те са обект на непрекъснати специализирани проучвания в цял свят. В зависимост от конкретните условия във фермата заболеваемостта се колебае в границите между 5 и 25%, а понякога дори и повече. Маститите са причина за над 30% от всички случаи на брак.

Един по-нестандартен поглед към този вид патология отправя немският учен М. Fürll. Съвместно със свои сътрудници той провежда изследвания върху влиянието на обмяната на веществата върху здравословното състояние на млечната жлеза. По този начин заболеваемостта и разпространението на маститите се разглежда през призмата на общия статус в организма. Това позволява при борбата срещу тях да се подхожда от една съвсем друга, нестандартна отправна точка. През 2004 година горепосочените автори обобщават част от своите резултати в интернет изданието Nutztierpraxis Aktuell. На Вашето внимание със съкращения е на разположение въпросния материал.

Известно е, че профилактичните мероприятия срещу маститите са концентрирани в няколко главни насоки: спазване на определени хигиенни изисквания, правилно боравене и експлоатация на доилната техника; начинът на пресушаване и разбира се борба с маститните причинители (микроорганизмите).

За тези които отглеждат овце и кози, пролетта е сезон когато берат плодовете от своя труд. За съжаление именно тогава се срещат и най-големите неблагополучия при този вид животни. Те са продиктувани от понижената устойчивост на организма, свързани с раждането, усилената лактацията, влажния и променлив климат, както и изтощението след зимата.

Едно от заболяването, което засяга млечната жлеза при дребните преживни и се среща най-често именно през пролетта, е гангренозният мастит. Хората го познават още като „черeн мастит”.

Представлява неконтагиозна заразна болест, която засяга най-често отделни животни в стадото. Предизвиква тежко гангренозно или гнойно-некротично възпаление на вимето, придружено с тежка септична интоксикация на организма. Причинителят е грамположителен микрокок. При своето развитие в организма на животните той-образува силен токсин, увреждащ кожата и кръвта. Устойчивостта му е голяма. Във външната среда се съхранява с месеци. Болестта засяга овцете и козите по време на лактация, като породата и възрастта не играят роля. Причинителят е условно патогенен микроб, широко разпространен в природата. Болестта избухва при наличие на следните предразполагащи условия: леки едва забележими наранявания и одрасквания, натъртване и протривания по кожата на вимето. По този начин се създава входна врата за инфекциозния агент. Други предразполагащи фактори са грубото и неправилното доене, лакомото бозаене на агнетата, когато те са по-големи, пашата на терени богати с бодливи растения и храсти, влажните и задушните помещения, спарването и мацерацията на кожата на вимето, несвоевременното остригване, нередовното и непълно издояване.

Като мастит се означава възпалението на млечната жлеза. В световен мащаб за всички млекопроизводители маститите са заплаха №1. Те се причисляват към групата на най-скъпите заболявания, т. е. те причиняват най-големи икономически загуби. Въпреки непрекъснатия напредък в борбата с тях и въвеждане на все по-ефективни профилактични мероприятия, касаещи режима и технологията на отглеждане, доенето и доилната техника, възникването и разпространението на маститите не може да бъде избегнато. Постигнатият временен ефект от лекуването, в един по-продължителен план не води до ликвидиране на всички проблеми. Известно е, че маститите се причиняват от различни видове микроорганизми. Най-често това са различни видове коки (кълбовидни бактерии) – стрептококи и стафилококи. Особено опасен е т. нар. златист стафилокок (Staphylococcus aureus).

Инфекцията с най-вирулентните и агресивни микроорганизми, причинители на мастити по правило не засяга единични животни, а голяма част от стадото. Възникналите във връзка с това проблеми представляват едно истинско предизвикателство не само за фермерите, но и за ветеринарния лекар. Така например оздравяването на стадото след инфекция със златист стафилокок става поетапно – предотвратяване на по-нататъшното разпространение на инфекцията и излекуване на засегнатите животни.

Най-често маститите засягат една или две четвъртини на млечната жлеза. Тъй като всяка от тях представлява една изолирана самостоятелна единица, много автори разглеждат мастита като заболяване на млечната четвъртина. Обикновено чрез доенето, при неправилно боравене с пособията и техниката, при лош мениджмънт на стадото и производствения процес става пренасяне на патогенните причинители. Така естествена защита е преодоляна.

Папиломатозата или брадавиците, както се наричат в практиката, представляват доброкачествени тумороподобни разраствания по повърхността на кожата. При естествени условия боледува говедото и особено юниците (още по време на бременността). Засяга се преди всичко млечната жлеза. На пръв поглед – „просто едни брадавици” както казват някои, но уви, могат да доведат със себе си много други беди!

Как се появяват брадавиците, откъде идват те ? Причиняват се от папиломавирус (BPV, Bovine papilloma virus), т. е. касае се за зараза ! Съществуват 6 серотипа, за всеки от които е характерна повече или по-малко изразена специфичност в клиничната картина. Серотиповете могат да бъдат разделени на две подгрупи. При въздействие на вирусите от подгрупа А (подтипове 1, 2, 5) се образуват фибропапиломи, съдържащи много съединителна тъкан, а тези от подгрупа В (подтипове 3, 4, 6) формират „чисто” епителни структури, подобни на брадавиците при човек.

Инфекцията се разпространява лесно. Източник на заразата са болните животни. Предаването на вируса се осъществява чрез директни и индиректни контакти. Предразполагащо условие за възникване на папиломатоза са микротравмите и наранявания на кожата и лигавицата, които са входната врата. Инкубационния (скритият) период е от 2 до 6 месеца и зависи от серотипа, вирулентността и количеството на причинителя, входната врата и устойчивостта на възприемчивите животни. След преболедуване имунитетът е доживотен. Не е доказана възприемчивостта от човек.

Туморовидните разраствания по кожата на млечната жлеза винаги са били актуален проблем за говедовъдството. Особено в някои ферми и стопанства разпространението им взема застрашителни размери.

Според по-нови изследвания трябва да се прави разлика между папиломатозата на млечната жлеза и брадавиците. Първата форма се причинява от папиломавируси и засяга предимно юниците (още по време на бременността), докато брадавиците – възрастните животни. Всъщност двете форми се различават една от друга само хисто-патологично (посредством микроскопско изследване), не и чрез външен оглед. Така че от клинична гледна точка те се разглеждат заедно.