Категория: Други

Люцерната е традиционна фуражна култура за нашата страна. Тя е една от най-старите културни бобови многогодишни треви. Отглежда се първоначално в Средна Азия, а впоследствие е пренесена в Африка и Европа. В нашата страна люцерната е внесена сравнително късно, през 19 век от Франция и Италия. Масово се отглежда след 1926 година. Тя е едно от най-богатите на хранителни вещества растения. Значението й се определя и от получаваните високи добиви, при подходящо отглеждане. Люцерната е с голяма дълготрайност. Различните сортове издържат няколко години. Корените й достигат до 40-45 сантиметра дълбочина. Известно е, че освен всички останали предимства, люцерната обогатява почвата с азот.

            Тревната маса на люцерната е богата с хранителни вещества, особено с белтъчини. Съществува голяма разлика в качеството на листата и стъблата. Така съдържанието на суров протеин е почти три пъти по-голямо в листата, а процентът на суровите влакнини е три пъти по-висок в сухото вещество на стъблата. Аминокиселинния състав на белтъчините е разнообразен. Съдържа предимно аргинин, хистидин, лизин, левцин, изолевцин, фенилаланин и по-малко треонин, триптофан, валин, метионин, цистин и тирозин.

Не само българския млекопроизводител има проблеми. Понятия като „сигурна печалба” и „лесен успех” са блян и за европейските фермери. И въпреки, че там борбата за една по-висока ефективност е на съвсем друго ниво, проблемите съществуват. Така например, възрастта, при която кравите се бракуват обезпокоително намалява. В района на Хановер (Германия) например тя е 62,5 месеца (Brade 2005).

Факт е, че от 1998 година до сега средната млечност на кравите в Европейския съюз е нараснала с 600 кг. Специално за Германия тази цифра е 800. Така например средната млечност  на кравите в страната наричана още „Локомотивът на Европа” е около 7500 кг мляко с 4,21 % масленост и 3,45 % белтъци. Там също се осъществява структурна реформа.  Фермите от които се изкупува мляко са намалели наполовина, а същевременно средният брой на кравите в едно стопанство е удвоен. В крайна сметка финансовото състояние на много млекопроизводители и в Германия не се е подобрило, дори напротив. В борбата си за оцеляване и увеличаване на доходите повечето фермери търсят начини за намаляване на разходите. И докато благодарение на проведените мероприятия в областта на храненето, развъждането и гледането е постигнато много, то все още съществува тенденция към намаляване на експлоатационния живот на кравите.

Прието е, че за животновъдите зимата е най-тежкия сезон. Задължително ли е обаче, това винаги да е така ?

Какво е характерно за зимата. На първо място – температурите са ниски. Всъщност последствията от това не са никак лоши. По-голямата част от селскостопанските животни понасят много по-добре умерения студ, в сравнение с жегите. Установено е, че придвижването върху снежна покривка, подобрява кръвооросяването на копитата, което допринася за тяхното добро състояние.

Ниските температури предотвратяват, дори спират намножаването и разпространението на микроорганизмите в околната среда, фуражите, съдовете, леглата, яслите, доилните агрегати. По-голямата част от паразитите (глисти, тении, кърлежи), както и техните междинни гостоприемници не намират благоприятни условия за развитие. Това е причината, поради която разпространението им е възпрепятствувано, а опасността от нови инвазии е сведена до минимум.

Пасищата са източник на пълноценен и евтин фураж. Използването им съчетано с благоприятното влияние на слънчевите лъчи, чистия въздух и свободното движение на открито гарантират добро здравословно състояние на животните и природосъоброзното им отглеждане. А това от своя страна е свързано с получаване на екологично чиста продукция, така търсена на европейския пазар.

Самото доене и всички дейности свързани с него отнемат от 37 до 40% от технологичното време при отглеждане на млечните крави. Практиката изобилства от ферми, в които доилните зали или оборите са недостатъчно вентилирани, осветени, оборудването е неправилно позиционирано или не отговаря на норми и изисквания. Правилното доене, което не предизвиква стрес както за животните така и за хората допринася за постигане на ефективност при отглеждане на кравите. За да се извършва е необходимо да се спазва определена архитектурна и строителна концепция, гарантираща желаната ергономичност при отглеждане и обслужване на животните.

Известно е, че плодовитостта при кравата зависи в голяма степен от храненето. Недостатъците в този насока, ниското качество на фуражите и несъответствуващото на нуждите на организма съдържание на хранителни вещества в дажбата влияе неблагоприятно върху плодовитостта. От друга страна това би могло да оказва негативно въздействие и върху протичането на различни други патологични процеси и болести в организма на животните или да доведе до намаляване на защитните сили на организма.

Основния проблем при голяма част от по-високопродуктивните крави в нашата страна е ниската енергийна обезпеченост на дажбата.

През есента се извършва окончателната подготвка за най-неблагоприятните годишни сезони – зимата и ранната пролет. Основните задачи пред всички фермери е да осигурят необходимите запаси с фуражи, да анализират пропуските в технологията на отглеждане и с помощта на ветеринарния лекар да регистрират здравния статус на кравите.

Най-напаред трябва да се извърши една реална преценка на количеството и качеството на складиранате фуражи: сено, люцерна, силажи, концентрати, добавки, шротове и др. Желателно е да се направи точен анализ на хранителния режим и пълноценността на дневната дажба. Ако през останалите сезони, пашата и зелените фуражи компенсират съществуващ недостиг, то през зимата това е невъзможно. При недохранване дневната дажба трябва да се коригира незабавно.

„Големи животни в големи ферми”

Често Америка се свързва и се величае  само със суперлативи. Обикновено това не е лишено от основание. В пълна степен това се отнася и за говедовъдството. В тази огромна и велика страна са въведени и се прилагат най-различни технологии. В голяма степен те са в зависимост от климатичните особености и конкретния щат.

 Няколко думи за района обхващащ щатите Илинойс, Индиана, Охайо и Мичиган, намиращи се в северната част в съседство до Канада.

В продължение на десетилетия България бе свободна по отношение на бруцелозата. За съжаление, наскоро медиите огласиха една неприятна новина. Огнище на тази опасна болест е регистрирано в село Вълче поле, община Любимец (тогава 2007 год). До момента е установено, че носители на бруцелоза са овце и кози.

Знаем ли всъщност какво представлява бруцелозата, осъзнаваме ли новата заплаха пред българското животновъдство и пред хората ?