Люцерната е традиционна фуражна култура за нашата страна. Тя е една от най-старите културни бобови многогодишни треви. Отглежда се първоначално в Средна Азия, а впоследствие е пренесена в Африка и Европа. В нашата страна люцерната е внесена сравнително късно, през 19 век от Франция и Италия. Масово се отглежда след 1926 година. Тя е едно от най-богатите на хранителни вещества растения. Значението й се определя и от получаваните високи добиви, при подходящо отглеждане. Люцерната е с голяма дълготрайност. Различните сортове издържат няколко години. Корените й достигат до 40-45 сантиметра дълбочина. Известно е, че освен всички останали предимства, люцерната обогатява почвата с азот.
Тревната маса на люцерната е богата с хранителни вещества, особено с белтъчини. Съществува голяма разлика в качеството на листата и стъблата. Така съдържанието на суров протеин е почти три пъти по-голямо в листата, а процентът на суровите влакнини е три пъти по-висок в сухото вещество на стъблата. Аминокиселинния състав на белтъчините е разнообразен. Съдържа предимно аргинин, хистидин, лизин, левцин, изолевцин, фенилаланин и по-малко треонин, триптофан, валин, метионин, цистин и тирозин.
Прочетете още
